Всеки, който се сблъсква със строеж или покупка на имот ново строителство, неминуемо ще срещне наименованията Акт 14, Акт 15 и Акт 16.
Това са официални документи, които отговарят на основните етапи от строежа на дадена сграда – жилищна, административна, къща и други. Всеки акт има своите специфики и изисквания, които контролират спазването на нормативните уредби по време на строителния процес.
Издаването на отделните актове и протоколи е описано в Наредба №3 към Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Нека разгледаме поотделно какви са особеностите на всеки от тези актове, които се издават поетапно, при условие, че за съответната сграда вече има влязло в сила разрешение за строеж.
Акт 14: Акт за приемане на конструкцията
Акт образец 14, познат още и като Акт за приемане на конструкцията, е важен първи документ, който отразява завършването на строителството на сградата на етап груб строеж. С понятието „груб строеж“ законът дефинира сграда или постройка, на
която са изпълнени ограждащите стени и покрива, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи.
Акт 14, който се подписва от проектанта по конструктивната част, строителя и строителния надзор, констатира дали строежът е в съответствие с първоначалния проект. Също така в него се описват евентуални разминавания и недостатъци с предходно подадената документация.
Издаването на Акт 14 е моментът, в който могат да се извършват разпоредителни сделки със сградата или части от нея, например покупко-продажби на апартаменти, магазини, гаражи и други. Тоест, Акт 14 удостоверява правото на собственост и възможността за нотариално прехвърля на имоти.
Неслучайно някои купувачи предпочитат закупуването на имот с Акт 14, тъй като често жилищата на етап „груб строеж“ са по-изгодни. Разбира се, този ход крие риск строежът да не бъде завършен и купувачът да не може да се нанесе в закупеното жилище. Затова в тези сделки е препоръчително да се извърши предварителна консултация с опитен юрист и да се избере инвеститор с доказан опит.
Важно е да се отбележи, че ако сградата не получи Акт 14 в рамките на 5 години от издаването на разрешителното за строеж, това разрешително отпада.
С напредване на строителството на всеки инвестиционен процес се налага преминаване на определен разрешителен режим след получаване на Акт 14. Това са т.нар. в практиката „Акт 15“ и „Акт 16“.
Акт 15: констатация за завършеност на сградата
Акт образец 15 е следващият разрешителен режим след получаване на Акт 14. Неговата цел е констативна – да установи състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в експлоатация.
Документът се подписва от възложителя, проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор. Акт 15 констатира, че строежът, частта или етапът от него, са изпълнени съобразно одобрените инвестиционни проекти, строителните изисквания, заверената документация и условията на сключения договор.
Ключовото за този акт е, че с него се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя-инвеститор, който е собственик на сградата и може да извършва имотни сделки.
Особеното е, че макар строежът да е завършен и да има издаден Акт 15, по закон обектът не е въведен в експлоатация и не може да се ползва по предназначение. В този тип обекти все още не могат да бъдат открити индивидуални партиди за ток и вода. Например, на етап Акт 15 имотът все още ползва промишлен ток, който е по-скъп от битовия.
Акт 16: узаконяване и въвеждане в експлоатация
Акт образец 16 обозначава финалния етап от строителството и е един от най-чаканите документи за всеки собственик. С издаването на Акт 16 се декларира, че сградата е законно завършена, годна да бъде обитавана и използвана по предназначение. Наличието на акт 16 е предпоставка собственикът да може да сключи договори за индивидуални партиди към ВиК и електроразпределителните дружества, както и да направи застраховка на жилището. Имоти с Акт 16 се котират като по-сигурни и качествени, което ги прави по-атрактивни за покупко-продажба.
Понякога като синоними на акт 16 се използват Удостоверение за въвеждане в експлоатация и Разрешение за ползване на сградата или съоръжението. Реално, това са различни документи, които се издават за съответните строежи, които според българското законодателство се разделят на 6 типа в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията им.
За строежи от 1-ва до 3-та категория (автомагистрали и пътища, хидротехнически съоръжения, производствени предприятия, хидротехнически съоръжения др.) Акт 16 се издава от Държавна приемателна комисия. Неговата цел е да установи годността за ползване на строежа или етап от него. Въз основа на Акт 16 Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) издава Разрешение за ползване.
При строежи от 4-та до 5-та категория (жилищни и смесени сгради с ниско и средно застрояване, вилни сгради и др.), не се съставя Акт 16, а се издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, който е издал разрешението за строеж.
Проверка за наличие на Акт 16 се извършва в районните офиси на ДНСК.
Използвани източници:
Закон за устройство на територията, lex.bg
Министерство на икономиката и индустрията на Република България
