Какви данъци се дължат при отдаване на апартамент под наем в България?

  • преди 2 месеца
  • 0

Ако отдавате жилище под наем в България, добре е да знаете, че това е свързано с определени данъчни задължения. Тези данъци и процесът по тяхното плащане зависят от това дали наемателят е физическо лице, предприятие или самоосигуряващо се лице.

В тази статия ще разгледаме какви са изискванията за наемодатели и наематели при отдаване на имот под наем.

Авансов данък за доходите от наем

Авансовият данък се плаща през самата година, в която се получава доходът от наем. Целта му е да се осигури частично събиране на данъка предварително, вместо цялата сума да бъде платена в края на годината.

  • Кога се внася: Плаща се на тримесечия с крайни срокове до 30 април, 31 юли и 31 октомври за първите три тримесечия на годината.
  • Кой го внася: Ако наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, той удържа и внася авансовия данък от наемната сума. Ако наемателят е физическо лице, авансовият данък се внася от наемодателя. В случай, че собственикът на имота е малолетно или непълнолетно лице, задължението за деклариране и плащане на данъка е на законния представител, който може да бъде родител, настойник или попечител.
  • Как се изчислява: Изчислява се върху облагаемия доход (след приспадане на 10% нормативно признати разходи), а данъчната ставка е 10%.

Например, ако през първото тримесечие на годината сте получили доход от наем в размер на 3000 лв., вашият авансов данък ще бъде изчислен по следния начин:

  • Признати разходи: 3000 лв. × 10% = 300 лв.
  • Облагаем доход: 3000 лв. – 300 лв. = 2700 лв.
  • Дължим авансов данък: 2700 лв. × 10% = 270 лв.

Важно уточнение е, че нормативно признати разходи не се приспадат, ако наемът е за имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците.

Годишен данък за доходите от наем

Годишният данък представлява окончателното годишно изчисление на дължимия данък върху доходите от наем. Това изчисление включва целия доход от наеми за годината, от който се приспадат авансово платените данъци, ако има такива.

  • Кога се внася: Внася се до 30 април на следващата година, когато се подава годишната данъчна декларация. Ако наемодателят пожелае да бъде удържан и данък за четвъртото тримесечие, това може да стане с писмено заявление до наемателя (ако е предприятие или самоосигуряващо се лице), като данъкът се внася до 31 януари на следващата година.
  • Как се изчислява: Облагаемият доход за цялата година се намалява с 10% нормативно признати разходи, върху остатъка се изчислява данък от 10%. Ако наемодателят вече е платил авансов данък през годината, той се приспада от годишния дължим данък, а ако има разлика, тя се довнася.

Например, при годишен доход от наем 12,000 лв., след приспадане на 10% нормативно признати разходи, облагаемата сума става 10,800 лв., а данъкът за плащане е 1,080 лв.

Специални случаи

  • Лица с намалена работоспособност: Ако наемодателят има намалена работоспособност от 50% или повече, авансовият данък се дължи едва след като годишният доход на лицето от всички облагаеми източници надвиши 7 920 лв.. За да се ползва тази преференция, наемодателят трябва да представи на наемателя валидно експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК.
  • Краткосрочно отдаване под наем (например чрез платформи като Airbnb и Booking) се счита за „услуга по настаняване“ и налага допълнителни данъчни и административни задължения. Освен стандартния данък върху дохода, лицето дължи туристически данък, а при значителен оборот – от 100 000 лв. за 12 последователни месеца – се изисква и задължителна регистрация по ДДС.

Санкции при просрочени задължения

Ако наемателят не подаде декларация в срок, се налагат глоби:

  • До 500 лв. за първо нарушение;
  • До 1000 лв. за повторно нарушение.

Използвани източници:

Национална агенция за проходите, официална интернет страница

Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Lex bg

Оставете коментар

Compare listings

Compare
error: Content is protected!